Как се хранят емоциите?

Как тялото избира храна, която не му трябва, но “успокоява” душата.

Преходът през перименопаузата и менопаузата е време, в което вътрешният свят на жената се променя дълбоко и понякога тихо, невидимо и отвън. Хормоните вече не държат емоциите „в равновесие“ така, както преди. Тялото започва да говори по-силно, настроенията се сменят рязко, а реакциите понякога са по-интензивни, по-дълбоки, по-необясними.

Много жени ми казват:

„Не разбирам себе си. Защо имам такива вълни? Защо съм гладна за сладко, когато не съм гладна? Какво става с мен?“

Истината е проста:

Емоциите в прехода се усилват. А храната става техният най-бърз език. В този период тялото не търси калории, търси утеха, стабилност, контрол, мекота, пауза. Търси начин да успокои вътрешната буря чрез най-познатия механизъм - хапване, „за да ми стане по-леко“.

Затова разбирането на емоционалното хранене е една от най-важните части от грижата за жената в менопауза. Когато знаеш коя е емоцията, знаеш и какво да ѝ дадеш. И така правиш една малка, но решаваща крачка към вътрешния мир.

Следващата част на статията ще ти покаже как точно се “хранят” различните емоции и как да разпознаеш дали гладът е в тялото… или в сърцето.

Храненето никога не е само хранене. То е диалог между тялото и емоциите. Много често, когато посягаме към нещо вкусно, ние не храним глада си, храним чувството, което в момента говори най-силно.

Тъгата има свои любими храни. Страхът, други. Тревожността, трети. А радостта, почти никога не преяжда.

И ето го големия въпрос:

“Гладна ли съм… или една емоция търси утеха чрез мен?”

Как се хранят различните емоции

1. Как се храни тъгата?

Тъгата обича меко, сладко, кремообразно - храни, които напомнят на най-първата утеха в живота ни: майчиното мляко.

Когато тъжният човек посяга към сладолед, шоколад, кремче, пудинг или топло сладко мляко, тялото всъщност търси:

• мекота

• топлина

• окситоцин

• забавяне

• усещането „някой ме държи“

Това не е физически глад. Това е емоционален глад за утеха, за прегръдка, за майчинска енергия. Затова сладоледът действа като балсам, студен отвън, мек отвътре. Затова искаме да „смукнем“ нещо сладко, връща ни в чувство за безопасност.

2. Как се храни гневът?

Гневът иска действие. Иска да стисне, да дъвче, да разтовари напрежението през челюстите.

Затова се посяга към:

• чипс

• солени ядки

• крекери

• нещо хрупкаво и солено

Храната става канал за изразяване на натрупаното вътрешно напрежение. Вместо да се изговори или освободи, се „сдъвква“.

3. Как се храни страхът?

Страхът често… не може да яде. Той свива стомаха и затваря апетита.

Но когато посягаме към храна от страх, тялото търси:

• бързи въглехидрати

• нещо, което да даде мигновена енергия

• нещо, което да „запълни“ празното място вътре

Страхът не търси хранене, търси контрол. Иска да почувства, че „държи юздите“.

4. Как се храни тревожността?

Тревожността яде бързо, хаотично, на крак, между другото. Тя не пита, тя грабва.

Затова тревожните хора често похапват:

• малко шоколад

• малка вафла

• нещо сладко от шкафа

• „още едно нещо“, без да разберат кога е станало навик

Тревожността се храни от темпото. Когато тичаме вътрешно, и храната е на “забързан” режим.

5. Как се храни радостта?

Радостта няма нужда от утешителна храна.

Тя избира:

• свежо

• леко

• чисто

• цветно

• естествено

Когато сме добре, тялото знае какво да избере. Интуитивното хранене се активира само в състояние на вътрешен баланс.

Какво показва Vega Test при емоционално хранене?

При жените, които се хранят според настроението, Vega Test най-често показва:

• дефицити, които тялото компенсира с храна

• изтощени надбъбречни жлези - нужда от „бърза енергия“

• стресов режим, който подтиква към сладко

• нарушен сън, което засилва желанието за въглехидрати

• емоции, заседнали в органите (черен дроб, стомах, панкреас)

• нужда от магнезий, B-витамини, омега-3, адаптогени

• несъвместими храни, които повишават възпалението и раздразнителността

Тялото не саботира. Тялото моли за помощ.

Как да различим истинския глад от емоционалния?

Практика от Кожухарова Коучинг

1. Спри за 10 секунди. Преди да посегнеш към храната.

2. Попитай себе си: „Какво точно се случва в тялото ми? Глад ли е… или чувство?“

3. Слушай сигнала:

• истински глад - усещане в стомаха

• емоция - усещане в гърдите, гърлото, диафрагмата

4. Отговори на емоцията с действие, а не с храна:

• тъга - меко дишане, одеяло, пауза

• страх - заземяване, стъпала на пода, бавно издишване

• гняв - разтягане, силови движения, бързо ходене

• тревожност - удължено издишване, ритъм, бавна музика

Ако след това наистина си гладна, хапни. Но без вина. Без „наказания“. Без преяждане.

Финално послание

Когато нахраним емоцията по смислен начин, на тялото не му трябва утешителна храна. Тялото винаги знае.

Единственото, което ни моли, е: „Спри. Чуй ме. И тогава избери.“

Важно уточнение:

Тези статии имат информативен характер и не заместват медицинска диагноза или професионална консултация. При всяка промяна, свързана с вашето тяло, психика и цялостно здраве, задължително се консултирайте с квалифицирано медицинско лице.

Източник за концепцията за емоционално хранене:

• общопсихологична литература,

• клинични наблюдения и интегрирани подходи, вдъхновени от трудовете на Jan Chozen Bays („Mindful Eating“), Susan Albers („Emotional Eating“), както и практическа терапевтична работа в Кожухарова Коучинг